В едно малко селце в покрайнините на Рила живяло едно много бедно семейство.   Семейство Лидинкови имали три малки деца, два сина-Петър и Гошо-    и дъщеря им Ваня.   Бащата работил в една работилница за дърва от сутрин до вечер и колкото за ядене- парите криво ляво им стигало.
 Майката за съжаление никаде не работела , но всеки ден търсела и обикаляла да си намери работа.
 Те двамата се разбирали и се обичали много, никога нищо не можело да ги раздели.
 Един ден когато отишъл на работа Людмил Лидинков шефът го извикал при него и му казал
 - Людмиле, фабриката за дърва вече не върви пред фалит сме, за съжаление ще трябва да си намериш друга работа.
 Людмил се ядосал и се натъжил много, чудел се от къде и как ще изкарва занапред пари, да прехранва семейството си.  Прибрал се у дома и веднага казал на съпругата си Петра, че фабриката е пред фалит и че той вече няма да работи.
 -Мила! Виж сега не се ядосвай , няма да плачеш... ще потърся друга работа, ще намеря решение на проблема.
 -Как да не плача и да не се ядосвам - казала  Петра  - какво ще правим от сега нататък, ще живеем със спестените пари, а после като се свършат какво ще правим.
 Много се претеснявали и постоянно търсели работа, но нищо и все нищо не намирали, но въпреки всичко продължили да живеят напред , и да харчат от спестените пари.
 Един ден, когато Людмил се прибрал от близкото градче до тях  срешнал на улицата един човек, който пиел пред кръчмата и Людмил решил да го попита за работа.
 Заговорили се  човекът му обещал работа и от дума на дума се запили в кръчмата.
 Това надпиване станало всеки ден, Людмил всеки ден пиел в кръчмата и се прибирал пиян до козирката. Започнали и скандалите у дома, посягал да бие Петра и децата - всеки ден ставало все по зле и по зле.
 Един ден вече Петра решила... събрала багажа на нея и на децата и казала на Людмил че си тръгват.
 -Людмиле, тук вече не се издържа... прибираш се късно всяка вечер, все си пиян изхарчи и тия пари дето бяхме събрали, биеш ни, напускам те с децата.
 -Кучка, къде си тръгнала - казал отново пиян Людмил.
 Станала пълна врява Людмил скочил взел децата , а нея я изгонил от къщата с ритници.  Петра всеки ден плакала и скитала по улиците сама, чудела се какво да прави , молила се на бог за децата си.
 Обръщала се към много хора за помощ но никой не и помагал. Обърнала се и към адвокати, но всеки и искал пари, а тя нямала никакви.
 С времето се примирила.
 При Людмил положението било все същото той се прибирал вечер късно пиян и лягал да спи. Децата се грижели сами за себе си...
 Един ден Людмил се събудил, облякъл малките рожби и ги завел в града, в едно сиропиталище... оставил там децата и си тръгнал .
 Неговият живот продължил в пиянство и във безхаберие... никога не се почувствал длъжен, да отиде поне да ги види.
 Децата живяли в сиропиталището били обгрижвани от жените които работели там, но със времето ги разпръснали всички три на различни страни във различни посоки, и така малките три рожбички останали съвсем сами.
 Пораснали и никой не знаел нищо за другия. Животът ги научил да се справят сами... трудели се, борели се и преуспяли.
 Един ден се срешнали всички три случайно в една болница при взимане на кръв, така трите деца - вече пораснали разбрали, че са братя и сестра. От там на там животът им се променил - Петър Гошо и Ваня никога не се разделили, били винаги заедно и задружни.  Но... никога , нищо не разбрали за майка си и баща си!


автор: ognena71


/ Суровият живот разбива 35% от семейства, останали без работа и доходи.
Именно, поради това много семейства са изправени пред дилемата - да запазят
брака си с цената на много трудности за оцеляването или да пожертват семейното си
огнище. Здравословните последствия от раздялата им /развода/ са до такава степен
сериозни, че не могат да останат незабелязани. Той оставя невероятен емоционален
белег върху психиката им, че понякога ги променя до неузнаваемост...отдават мъката
в пиене или в една лична трагедия, в която се чувстват като жертва
и забравят за най-голямото богатство и щастие - ДЕЦАТА!
Разбира се, раздялата оказва най-вече опустошително въздействие върху психиката
на децата и те възприемат раздялата на мама и тате, като предателство спрямо тях.
Емоционалните рани се задълбочават с навлизането им в пубертета и ги съпътства
през целия им живот. /

Бях девети клас, когато родителите ми се разведоха...в съда гледаха на мен, като вещ, която не можеха да разделят... А, аз исках само - те да не се разделят и да
бъдем много, много щастливи...
С моята половинка имаме три дечица и в момента превеждам разказа ти на нея!
Поздравления, макар че докосна една много голяма рана в сърцето ми!
Поздравления и от прекрасната ми съпруга Делиша!
Приятелски те прегръщам, Веси!

Хубав разказ, Огнена!
И една голяма истина - от раздялата най-много страдат ДЕЦАТА!
Разбира се, раздялата оказва най-вече опустошително въздействие върху психиката
на децата и те възприемат раздялата на мама и тате, като предателство спрямо тях.
Емоционалните рани се задълбочават с навлизането им в пубертета и ги съпътства
през целия им живот.

Тъжна приказка с красив край, харесва ми!
Преди да помислят за раздяла, родителите първо трябва да помислят за децата!
В разказа и майката е виновна, защото тя е живяла добър живот, макар и бедни и
когато мъжът й се пропива тя избира най-лесното решение на проблема - раздялата.
Поздрави от мен!

Поздравления за хуманната позиция, Огнена!
:)))

Не винаги,за съжаление завършват така приказно нещата .
Добре защитаваш идеята си ...Децата са безценно богатство .
Поздравления ,много ме развълнува . Прегръщам те ,мила !

Хубав разказ! Напомни ми за моя братовчедка - роди четири деца, две от първия си
брак, две от втория. От първият си брак момичета ги остави на грижите на майка си, тя пък не можа да се справи и ги остави в дом. Едното момиче завърши висше
образование и е щастливо омъжена, но другото момиче стана наркоманка, роди две
дечица, като ангели... От вторият й брак момчетата ходят й просят по улиците вечно мръсни с мръсни дрехи...От лошите родители - по-страшна чума няма!

Развълнувах се от прочита на твоя разказ, Веси!
Благодаря на Бога за прекрасните родители, които имам.

Трогна ме, разплака ме, замисли ме.
Благодаря ти, Веси!

Разказът ти много ми въздейства! Поздравления!:)

Mnogo tyjen razkaz , no istinski ! Ima i nadejda v nego i to mnogo.....Gospod sy6to gre6i poniakoga i samo 4rez nas Toi moje da gi izpravi ! Haresa mi ! :)

Тъжно е, много е тъжно когато видиш колко лесно се съсипва не един, а няколко човешки живота. Някои се изправят след премеждията...Бог да се смили над тези, които не са успели...

Заседна ми буца в гърлото от разказа Веси, и да си призная, страх ме е, просто аз как ще бъда на неговото място.
Затова нека Бог да ме закриля, и да ме води по правилния път.

Поздрави и от мен за хубавия разказ!

Жив разказ по истински проблем!

ми звучи малко , а ла Куелльо, обаче за деиствителността ни е много правдиво.Не суровият живот- той животът е еднакъв за всички. Обществената направия , разбива тези 35 % от семействата.Значи, не живота, направията на обществото.Браво за написаното, но не бива да подменяме зависимостите на индивида в социалните(не социалистическите) групи в обществото.С почит.

Поздравления за чудесния разказ !
Нищо ,че безброй прашинки .........се настаниха...в очите!:)))

Въпреки бедността и финансовите проблеми, ако ги има обичта и разбирането в семейството, всичко друго се преживява....Жалко за този човек, който е изгубил такова богатство в живота си, без да се бори, с лека ръка, просто поддавайки се на отчаянието и безсилието...

Hubav den!:)

Затрогващо. Благодаря.

Интересно ми беше тук..
Успешна нова седмица ти желая..

да посрещаме заедно трудностите, умеем ли да се справяме с тези ситуации. Ние, които израснахме в една изкуствена и затворена среда, сега нямаме устои, които да ни държат на земята. И затове е много сложно.
Валя

...как може такава силна и поучителна история да НЕ БЪДЕ харесана... Поздравявам те, чудесно е написаното и трябва повече хора да го прочетат! Поздрави!

Просто ние се изнежихме или по-скоро разлигавихме ;(

Децата в разтрогнатите семейства

- Отче, когато мъжът е завладян от някоя страст, признава вината си, изповядва се и т.н., но все още е под нейното влияние и казва на жена си: “Измъчвам и теб, и децата, по-добре да се махна, да ви изпращам пари отдалече, за да не се мъчите”, тогава как трябва да постъпи жената?

- Ако мъжът наистина се чувства така, както казва, това показва, че е много любочестен и в такъв случай жената трябва да потърпи. Добре е обаче да не вярва лесно на това, което чува, а да гледа по-надълбоко. Защото понякога мъжът може да казва с привидно благородство: “Ще ви напусна, за да не ви мъча”, а всъщност да иска наистина да се махне, понеже се е забъркал с някоя друга.

Бракът в състоянието, до което е достигнал днес, е изгубил своя смисъл. За нищо и никакво се развеждат. Преди не-много време в колибата дойде един съвсем объркан човек. Имал две деца от една приятелка. Оженил се за някаква друга, направил едно дете и я напуснал. След това отново се оженил за някоя си трета, която била разведена и имала две деца от първия си брак и едно дете от някакъв приятел. И с нея направили още две деца. “Я чакай, казвам му, от колко майки са тия деца и от колко бащи?”

По този начин нещастните деца се погубват. Които от тях са по-чувствителни и не могат да превъзмогнат притесненията, се отчайват, а някои се и самоубиват. Други пият, за да забравят, трети се забъркват с наркотици. И откъде намират пари? Най-малката доза хероин струва четири хиляди драхми; голяма - шест или седем [14] . И това са волните и разпуснати деца от миналото поколение. Какво ли ще стане с малките деца от следващото поколение, чиито родители са се разделили по закона за автоматичните разводи? Колко много деца, които вземат наркотици, минаха през колибата ми само това лято! Повечето от тях, горките, бяха от разделени семейства. Изпаднали са в такова състояние на двадесет и седемгодишна възраст и търсят помощ! И да видиш как си личат децата, които са от разтрогнати семейства. В колибата държа локума отвън. Когато идват, преди още да успеят да изядат локума, тичат да ме целунат. Целия ме правят в пудра захар! Липсвала им е любов и нежност. На тия нещастни деца им е все едно имат ли родители или нямат. Дали идва бащата вкъщи, дали си отива, дали е там или го няма, все им е едно.

Само щастие желая ,Огнена71!