Ако ти беше до мен
и вечер галеше лицето ми,
бих отворила веднага за теб,
да ти подаря сърцето си.

       Ако ти беше до мен
       и целуваше страстно устните,
       бих жаждата си утолила с теб,
       ще те докосвам нежно по пръстите.

                              Ако ти беше до мен
                              и винаги ми даваше закрила,
                              щеше да бъдеш моята светлина,
                              която да ми дава сила.

                                                     Но ти не си..... и всичко е празно
                                                     студен е светът без твойте ръце,
                                                     нежни цветчета не греят от радост,
                                                     сама си оставам с мойто сърце


                                                              Автор.Огнена71

Ако ти беше до мен
и винаги ми даваше закрила,
щеше да бъдеш моята светлина,
която да ми дава сила.

Прекрасен стих, Огнено момиче!

Много копнежно е стихото , Огнена !
Но сякаш не вярваш , че любовта ти има шанс и го завършваш на ниска нота.
Ненапразно розата (като символ на любовта) е трънлива !
Нека любовта ти даде търпение и всичко ще си дойде на мястото. Хареса ми стиха !:)))

светът е студен, мрачен без обич...
Поздрав!

Ако ти беше до мен
и винаги ми даваше закрила,
щеше да бъдеш моята светлина,
която да ми дава сила.
Хубава и огнена вечер!:))

Прегръдки за теб!

Благодаря ти за коментара! Прекрасна вечер ти желая.

Да така е , нуждаеме се от обич и любов. Красива вечер!

Благодаря ти,нежна вечер и за теб!

Какво би бил светът без любовта...
Хубав ден, Огнена!

Затворен прозорец! Лек ден и за теб.

Чудесен стих!
Имай търпение миличка.....и ще дойде любовта,
без нея пуст и студен е света......
Сърдечни поздрави!:)))

Прегръдки!