Светослав Сечков имаше мечта от малък. Да стане депутат, като баща си. Силен, като камък и могъщ, като бог.
- Един ден ще минавам из центъра на столицата гордо и паветата ще ми целуват ръка.
Светослав не беше добър ученик, но пък никога не отсъстваше от часовете и винаги гледаше учителите със замечтан поглед. Всички ученици го наричаха "мамин чони", прякор останал му от малко дете. От обич майка му го наричала с гальовни думи - мамините чонки... Но това не даваше повод на съучениците му да  се подиграват...или по-точно имаше много приятели.
Порасна "мамин чони"и речено сторено сбъднала се мечтата му. Станал голям човек. Депутат, като баща си.
Оженил се, създал семейство, две прекрасни момчета всяка вечер го посрещтали с усмивка. Но за жалост...заплатата му не достигала... От малък бил научен на разкош и удобства.
Един ден му се отдало възможност да получи малка сума пари за услуга. Възползвал се. Дори бе забравил съветите и думите на родния си баща:
- Не се увличай, защото властта издига, но и те хвърля в пропастта.
Толкова сладки му се видяли лесните пари, че решил отново да се възползва от неволите на другите. Дори вече създавал планове как и кой да преметне, за да го потърси за услуга.
Стигнал до там, че понякога сам не знаел в коя от къщите му да се прибере. Започнали да говорят хората за богатството на Светослав Сечков... но той бързо решил проблема, като прехвърлил някои неща от имуществото си на сигурни хора...
Увлякал се и си хванал и любовница. Много често се шегувал:
-Колегите ми имат по четери, а аз само една.
Когато му идвали гости той слагал на масата цял ред албуми и започвал да се хвали:
- Тук съм във Венецуела, а тук в Египет...Тук сме със жената в Индия, тук във Франция...а това са синовете ми в Мароко и Тунис...
И както всяко начало има край, така и неговото богатство започвало да се пръска...
Жена му избягала с друг мъж в Сингапур, една от любовниците му го изнудила за кола и къща, друга му откраднала много пари, трета вложила цяло състояние в пластични операции...а синовете му тръгнали по лош път. Единият не излизал вечер от казиното, докато не го изхвърлят, а другия станал наркоман.
- Животът се пошегува с мен...нали всички къщи, вили, пари исках един ден да дам на внуците си...
Споделял с най-добрият и единствен приятел, с който заедно въртяли бизнеса...за печелене на лесни пари. Но един ден приятелят му и колега починал внезапно...
Останал "мамин чони" сам. Без жена, без близки, без приятели...синовете му вече поели по тъмния път...сам не успял да се справи.
Но дето има поговорка -" шило у торба не стои" дошъл и края... Осъдили го 20 години затвор и конфискували останалото му имущество.
Сигурно се чудите как така? Да осъдят депутат? Е, явно историята не е в миналото, а в далечното бъдещите след 40 години, може би...
Ще съкратим много интересни истории преживял в затвора...Само ще кажа, че не е бил изнасилван, напротив всеки ден научавал нови неща и създал много приятели...
Последната година била най-тежката. Година на размисъл и съвест...в която година явно хиляди пъти се молеше бог да прости грешките му, вече покойния му баща, да му прости...В затвора осъзна грешките си в живота...разбра че богатството и властта не правят чудеса...и човек не е щастлив, когато е богат и е на власт. Научи една голяма истина за щастието и смисъла на живота. Преди години броеше на пръстите на едната си ръка приятелите, а днес бе горд, че срещна приятели истински...хора, които бяха невинни...
Хора, които нямаха капка вина лежаха в затвора... Той самият познаваше силата на властта...там парите говореха, а не истината...
Дойде и последния ден... Мамин чони излизаше на свобода и вместо да се радва той плачеше... Плачеше, защото животът му премина без да осъзнае най-значимите неща. Плачеше, защото нямаше закони и той късно влезна там, където честните и добрите оплакваха съдбите си и където научи защо се ражда изобщо човек...
Нямаше дом, където го чака съпруга с побелели коси...нямаше нищо, съдбата му взе всичко...Единият му син беше починал от свръхдоза наркотици, другия беше полудял и се лекуваше при майка си в Сингапур.
Излезе и пое в незнайна посока...седна на пейката в един парк. Радваше се на забързаните хора, на детския смях на двете малки деца, които играеха безгрижно в пясъка... За пръв път усети, че се радва на усмивките на хората... За пръв път се почувства щастлив...сякаш за първи път опозна живота.
- Ето това е най-голямото богатство и смисъл в живота на един човек.
Замисли се и се разплака. Един приятел на излизане му бе дал 500 лева, да не гладува, докато вземе решение къде да отиде. Погледна гнусно парите...искаше му се да ги разкъса на хиляди малки частици...приближи се към децата и им даде парите.
Забърза сякаш бързаше за някъде, да не видят малките дечица сълзите в очите му...
- Мамо, мамо, този чичко ни подари парии...
Е в тоя момент му се искаше да умре. Най-накрая бе доставил радост на някого.
Вече беше тъмно...видя хубава къща, седна на третоара и се загледа отнесен в спомени...така и заспа...сам, като скитник с мечти.
На сутринта го събуди мъж, горе-доле на неговата възраст собственика на тази къща.
Денят му премина отново в мечти и лутане в спомени... върна се в годините, когато беше млад, когато се бе родил първия му син, когато съпругата му каза - поздравления ще имаме още един син...не издържа и отиде да погледа къщата, която някога беше негова. Намина и до вилата в Бояна, където водеше две от любовниците си...
Уморен, изтощен и гладен незнайно защо се върна отново при красивата къща, където нощува миналата вечер. Този път къщата му се стори позната...сякаш беше виждал тази къща някъде или може би на снимка...
На следващата сутрин отново го събуди същия човек, който този път го заговори и му даде чисти дрехи и храна.
Светослав Сечков - "мамин чони" обикна този човек. В него имаше нещо, което отличаваше добрите от лошите. В затвора се бе научил, че добрите имат един красив блясък в очите. А в очите на този човек блестяха лъчи - слънчеви лъчи. Макар че прочете в сърцето му едно безпокойство, тъга...
На шестата сутрин бившият депутат, милионер...затворник изля през сълзи цялата си бездна, прокоба от живота досега на Павел. Павел се казваше човекът, който няколко дни му осигуряваше прехраната, да не умре от глад.
- Искам да ти помогна...Имам два сина и четири внуци, живеем всички заедно, разбираме се. Със жена ми се радваме на внуците....Но в къщата от години не сме канили гости...наща мъка е страх...страхуваме се всеки ден и всеки час...Твойто поне е минало.
Светослав и не очакваше Павел да му довери болката и затова замълча. Помоли го единствено за работа. Този път Павел му даде и пари за кафе и закуска.
- Не ми разказа от какво, от кой се страхува, но зная че е добър човек.
И отново се запъти да търси работа.
Тази вечер Павел го чакаше.
- Говорих със синовете и ще те приемем да спиеш у нас, докато си намериш работа...
Не се сърди, но на днешно време не можеш доверие да имаш на всекиго...Проучих днес  твоя живот и вече ти вярвам.
След броени дни Светослав срещна един съученик, който го нае да работи на вилата му. В затвора беше се научил на занаят. Щеше да работи и да живее там, докато свърши ремонта, а работа имаше за цялото лято.
Вечерта разказа добрата новина на Павел и семейството му. Късно вечерта останали сами, подпийнали Павел заговори.
- Децата бяха малки, когато изгубихме апартамента си, останахме без работа и не можахме да плащаме на банката. Спахме у роднини, приятели, познати...но, знаеш гост се почита до два-три дни. И така заживяхме на улицата, спиехме в парковете...
дори просехме, докато търсех работа. Една вечер един богаташ, голям човек щеше да блъсне децата с луксозната си лъскава кола...Явно беше много силен и властен, защото се страхуваше да не проговорим и ни определи среща с негов колега.
За да замълчим ни предложи да купи тази къща на наше име и да живеем в нея...каза живейте си спокойно десет години аз ще ви потърся след тези години. Подписахме договор че му дължим много пари и в случай ако не ги върнем си залагаме къщата...Годините си минават...отдавна минаха десет години ни вест от този човек. Страхуваме се от неизвестното...Живеем в къща на наше име, а не е наша...Много пъти ми се е искало да излезем на квартира, да освободим къщата...
За пръв път от години разказвам мъката си пред теб...
Мамин чони тази вечер не затвори очи.
- Как е възможно...съдбата ме доведе тук...и отново ми показа грешките от миналото ми.
На другият ден Павел стана наобяд и намери оставеното писмо от Светослав.
- През животът си съм направил толкова много грешки и съм разплакал толкова много хора, че дори съм забравил..... Нека Бог ви обгражда със здраве и щастие....
а за къщата...тя вече е ваша. Аз нямам внуци за които жадувах и на които щях да даря къщата, а ти мой приятелю имаш прекрасни и щастливи внуци, на които се порадвах, като на мои деца.
Павел вече разбра, че човекът, който прибра в къщата си е същия, който ги видя едно време в немилост и чрез тях искаше да изпере мръсните си пари...Облече се и забърза да настигне "мамин чони"...
Но вече бе много късно Светослав Сечков лежеше на пътя премазан от тир.

автор: огнена71
17.06.2011

хубаво написан разказ .
Поздравления !

написах възхително добре!
Поздрави !

Много хубав и поучителен разказ!
Браво. Хареса ми!

Благодаря мила,приятна вечер!

Но за жалост в живота е така, и много от хората се възползват от властта!
Лека вечер мила!

Благодаря ти за коментара dye.
Хубава събота и неделя!

Много ми хареса! Поздравления!

И от мен поздрав, Огнена!Чудесна проза!:-)

Силни прегръдки!

Благодаря мила, твоите стихове са ми едни от любимите!
Приятна вечер!

Много въздействащо! Написано е увлекателно. Не знам защо, но през цялото време докато четях, не ме напусна мисълта за едно стихотворение - "Песен за човека" от Вапцаров.
И от мен поздравления!

пъстро ветрило от човешки неща...
Поздравления!

Тъжно е всичко това. Много майсторски си предала ситуацията.
Поздрави!

Хареса ми много,обаче тъжен завършек.Тъжно,но справедливо!

Ако има невинни и добри хора хора в затвора, значи не може да има депутат...
който попаднал на хора и станал човек.../както е казал поета/

Привет!:))

Чудно е , Огнена ! Много добре си го предала. Прелестно и много поучително. Уроците на живота, а за някои дори се заплаща с живота. Благодарности !:)

Много ми хареса.
Спокойни почивни дни!

Хареса ми..

Как хубаво разказваш, Огнена!
Пиши, пиши... :)))